Author Archives: valdrag

Деликатната нежност на думите френски обещава наслада, съблазнява по женски. Хрупти и се рони като френска багета, като фин макарон се топи по небцето. В златно-кремав нюанс като еклер с ванилия. Като къща в Прованс, пълна с френска идилия. Карамелено-бял … Има още →

Саморъчно низани герданчета мъждукат тихо на две кадифени вратлета, на две звездооки момиченца със две сладкодумни гласчета, които разказват си приказки тихо, в прашната скука на офиса, където мама води ги винаги след училище щом налага се. И жълт балон, … Има още →

Да се чувстваш гол, когато си облечен- Това е тъжното на този климат. Затлачили сме кожите си с плесен, от дъжд и вятър костите ни гинат. Душите ни в гърнета къкрят, а огъня догаря и не стига да стопли супата … Има още →

В очакване, че утре е неделя като ванилов сладолед топя се и стичам се във опит да намеря блаженство в тази сладка мисъл, която сънена и светлоока, прането вчерашно събира. Протегнала ръце високо, на пръсти слънцето простира . И после … Има още →

Мисълта ми се рее , свежа и виолетова през прозорците на събота сутрин. Иска да излезе рано, да се полюлее на вятъра, да си изпие кафето в клонките на гинкото на двора, да подуши съботния аромат на кроасани с масло … Има още →

Гиздаво и кръгло, перчи се на скрина, със червено гърло, чайниче любимо.   И поли разгръща във десен на точки, че във тази къща то стои на почит.   Горделиво пази билки и тревички. С аромата техен то гощава всички. … Има още →

Вчера, в 9 вечерта. Вики току що си е легнала и чувам разтревоженото й гласче. Вика ме от стаята си. “Какво има? Защо не спиш?” “Сънувам лоши сънища!” “ Е как така сънуваш? Нали току що си легна?” “ Да, … Има още →

Май в Холандия Със сива четка напоително рисува точки по тротоара, и се изтегнал разточително дъждът небрежен на дувара. И толкова му е омръзнало до здрач да чука по клавишите, и да работи непрекъснато, без празник, без затишие. И как мечтае си … Има още →