За бавността на нещата,

На изкъпаната в пролетен дъжд цъфнала слива,

На протяжността на летния следобед и неговите лепкави от сладост забавления,

На черното кафе и страстта в тъмните очи на моето момче,

На венчетата от маргаритки, полетата от рапица и слънчогледите минаващи край пътя,

На уханията- от кухнята, от цъфналите портокали в Рим, от летище София, от косите на децата ми,

На отлагането на удоволствието,

На твърде дългото му отлагане,

На ръба да изгубя дирята му, да изгубя своята диря, или да я намеря отново.

Да живеят венчетата от маргаритки!