Един такъв приглушен петък, синкав и мек като дебела персийска котка, отъркваща се в коленете ти, като есенна мъгла, полепнала по ъглите на къщите, като дъха ти по запотения прозорец. Мирише на дим,на изгнила шума, на уикенд. Тежка, поочукана масичка с няколко книжки, лампа за четене, кристална ваза с поизветряла лавандула. Приготвям се: обици от старо руско злато, тъмносиня копринена пижама, ръчно плетената ми гълъбова жилетка, вълнените чорапи от баба, крем за ръце с розово масло… и чета…Георги Господинов, с чаша чай от жълт кантарион .
Уупс, грешка ( както казва дъщеря ми): седя под луминисцентната лампа в офиса, пия кафе от пластмасова чашка и вкарвам фактури във финансовия софтуер. Цифри, правни термини и кламери наоколо… Нищо, още 6 часа до петък вечер…