Септември

Затрупана от планини,
във морски тюркоаз потънала,
изгубена в маслинови гори,
платното яхтено разпънала.
Люляна в маранята сламена,
на древни камъни изпечена,
в смокиня тежка е забравена…
В червената и захар лепкава
узрява и боли до пръсване
тъгата ми по лятото…

20130904-163955.jpg

Публикувано на стихотворения. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар