Да мога да чуя как лятото пораства,
светло зелено, крехко, току що излюпено.
Още необагрено в огнени краски,
в златистия билков дъждец неокъпано.

От полъха нежен на бриза люляно,
завито от облаци бели и пухкави,
сред макове крехки седи на поляна
и вкусва нектар от тревичките дъхави.

Да мога да нося на лятото шапката,
сламено-жълта, със панделка синя,
да плувам в море от желания сладки,
като забравена в коктейл маслина.

Без разум, без план, без задачи и срещи,
да се полюшвам на клон от безгрижие.
Главата ми – празна, ръцете- горещи,
ловят спомени детски, довяни от бриза.