Петъчни вдъхновения

От торбата ми със чувства избуява
радостта ми като връзка магданоз,
и желанието нетърпимо става
да прегърна петък къдрокос,

който се подпира на дувара
и ме гледа с влюбени очи,
и със поглед гали, обещава
уикенд пълен с ласкави лъчи,

с детски смях, със пресни кроасани,
с хрупкава коричка и масло,
в малка шепа мидички събрани,
на вълните бялото сребро,

на ръцете топлата милувка,
на морето аромата син.
Вятърът посрещащ ме с целувка –
нежна, с цвят аквамарин .

20130712-171836.jpg

Публикувано на стихотворения. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар