По френски

Деликатната нежност
на думите френски
обещава наслада,
съблазнява по женски.

Хрупти и се рони
като френска багета,
като фин макарон
се топи по небцето.

В златно-кремав нюанс
като еклер с ванилия.
Като къща в Прованс,
пълна с френска идилия.

Карамелено-бял
като трюфел овалян
в пудро-захарен шал
по устните се пързаля

колебливо, грациозно.
Мисля аз в този случай
да опитам сериозно
френския да науча.

Публикувано на стихотворения. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар