Саморъчно низани герданчета
мъждукат тихо на две кадифени вратлета,
на две звездооки момиченца
със две сладкодумни гласчета,

които разказват си приказки
тихо, в прашната скука на офиса,
където мама води ги винаги
след училище щом налага се.

И жълт балон, пълен със хелйй-
усмихва се слънцето горе
и вика ги – стига сте чели,
хайде, елате на двора!

Но те са се сгушили в столчето, в офиса,
където мама почуква клавиши унесени
и минават някакви хора,
в костюми и леко навъсени…

И над пъстрооките им герданчета-
два чифта мъниста- изумруди и кехлибари,
и тези мили очички
моята цяла любов са събрали.

И чукам си аз по клавишите,
майка – офисна порода,
и не видях как едното герданче
от скука се пръсна и падна на пода.

<