Да се чувстваш гол, когато си облечен-
Това е тъжното на този климат.
Затлачили сме кожите си с плесен,
от дъжд и вятър костите ни гинат.

Душите ни в гърнета къкрят,
а огъня догаря и не стига
да стопли супата на наште чувства,
която само пара вдига.

Краката – влажни и студени,
пускат корени, но не достигат
пръст, а гният задушени
в ботуши, мъчейки се да пробият
гумата и неопрена.

И в юни сиво е и хладно,
и хората виреят бавно
във офиси, площадки на закрито,
луминисцентна смърт навсякъде прелита.

И само ден на месеца не стига
да грее слънцето, за да достига
до зрънцето поезия, което
е скътано на топло във сърцето
и чака слънце, за да кълни,
деня със смисъл да напълни.