Привечер

В очакване, че утре е неделя
като ванилов сладолед топя се
и стичам се във опит да намеря
блаженство в тази сладка мисъл,

която сънена и светлоока,
прането вчерашно събира.
Протегнала ръце високо,
на пръсти слънцето простира .

И после в пладне тихо стъпи,
във кошница с лимони едри.
В зехтин босилека окъпа
и в ядки от зелени кедри

тя потопи изящни пръсти.
Забравила за дъждовете,
неделя “ ЩАСТИЕ “ тя кръсти
и после я превърна в цвете ,

което ще хербаризира
и на стената ще закача,
и там утеха ще намира
през делниците в офис мрачен.

20130611-174807.jpg

Публикувано на стихотворения. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар