Събота сутрин

Мисълта ми се рее ,
свежа и виолетова
през прозорците на събота сутрин.
Иска да излезе рано,
да се полюлее на вятъра,
да си изпие кафето в клонките
на гинкото на двора,
да подуши съботния аромат на кроасани с масло и ягодово сладко,
да окъпе нозете си в лавандулова роса,
да закичи ушите си с едробузи череши
и денят да започне по мед и масло ,
дълъг и юнски…

20130608-111221.jpg

Публикувано на стихотворения. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар