Любим порцеланчо

Гиздаво и кръгло,

перчи се на скрина,

със червено гърло,

чайниче любимо.

 

И поли разгръща

във десен на точки,

че във тази къща

то стои на почит.

 

Горделиво пази

билки и тревички.

С аромата техен

то гощава всички.

 

Всяка сутрин ражда

благовонна течност,

скътала в дъха си

лятото горещо,

 

дето из тревата

дъхава и жива,

сбирали сме в китка

красотата дива.

Picture 158

Публикувано на стихотворения. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар