Вчера, в 9 вечерта. Вики току що си е легнала и чувам разтревоженото й гласче. Вика ме от стаята си.

“Какво има? Защо не спиш?”

“Сънувам лоши сънища!”

“ Е как така сънуваш? Нали току що си легна?”

“ Да, но сънувах вече как земята се счупва и ние трябва да станем космонавти!”

Галя я по главичката в опит да я успокоя.

“Аз не искам да съм космонавт. Космонавтите не си обличат рокли и въобще няма космонавти принцеси!”

“Спокойно! Няма да се случи!Това е било само сън!”

А тя с премрежени вече очички: “Няма. Нали си имаме татко! Той ще ни спаси, ще се върне да залепи земята…”