Май в Холандия

Със сива четка напоително
рисува точки по тротоара,
и се изтегнал разточително
дъждът небрежен на дувара.

И толкова му е омръзнало
до здрач да чука по клавишите,
и да работи непрекъснато,
без празник, без затишие.

И как мечтае си унесено
на юг за залеза и бриза,
за Черното море невчесано,
ала за там му трябва виза.

И сълзи капят по паважа,
и в сиво одеяло дреме,
и тъжно му е, че е стража
на пълно работно време.